Самообричане
Ужасна смрад вони отвред,
воня от умопомрачителни идеи.
Жени вместо мъже вървят отпред,
след тях флуиди, цветни знамена развели.
Ах, как боли да си във този век поет.
Ужасна смрад вони непоносима,
светът стремглаво се е заблудил.
Човешкото умира като суха рима,
човекът, трансчовека сътворил,
зачерква Автора на Книгата неотменима,
Ужасна смрад вони непоносима,
светът стремглаво се е заблудил.
Уши запушил и очи закрил,
върви към пропастта неугасима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
