27 янв. 2024 г., 13:38

Самообричане 

  Поэзия
227 2 2

Ужасна смрад вони отвред,

воня от умопомрачителни идеи.

Жени вместо мъже вървят отпред,

след тях флуиди, цветни знамена развели.

Ах, как боли да си във този век поет.

 

Ужасна смрад вони непоносима,

светът стремглаво се е заблудил.

Човешкото умира като суха рима,

човекът, трансчовека сътворил,

зачерква Автора на Книгата неотменима,

 

Ужасна смрад вони непоносима,

светът стремглаво се е заблудил.

Уши запушил и очи закрил,

върви към пропастта неугасима.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за съпричастността ти, скъпа Руми!
  • За съжаление си много права, скъпа Мария, човекът се е запътил много стремглаво към "пропастта неугасима", но заблудата е неописуемо голяма! Поздравявам те за позицията и начинът по който я изразяваш!
Предложения
: ??:??