27 янв. 2024 г., 13:38

Самообричане

514 2 2

Ужасна смрад вони отвред,

воня от умопомрачителни идеи.

Жени вместо мъже вървят отпред,

след тях флуиди, цветни знамена развели.

Ах, как боли да си във този век поет.

 

Ужасна смрад вони непоносима,

светът стремглаво се е заблудил.

Човешкото умира като суха рима,

човекът, трансчовека сътворил,

зачерква Автора на Книгата неотменима,

 

Ужасна смрад вони непоносима,

светът стремглаво се е заблудил.

Уши запушил и очи закрил,

върви към пропастта неугасима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за съпричастността ти, скъпа Руми!
  • За съжаление си много права, скъпа Мария, човекът се е запътил много стремглаво към "пропастта неугасима", но заблудата е неописуемо голяма! Поздравявам те за позицията и начинът по който я изразяваш!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...