Самоопрощение
За моите мечтани,
твои неизречени слова...
За всички незараснали рани,
делата, които не успях да простя...
За голата истина,
облечена от мене в одежди...
За съдбата написана
от твойта ръка без надежда...
За всеки трепет,
блеснал в очите ми жалко...
И онзи непосилен хребет
за любовта ти много малка...
За всички тези заблуди
и още много разбити мечти,
душата ми днес се събуди
и сама се мъчи да си прости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
