12 апр. 2024 г., 19:28  

Самоопрощение 

  Поэзия
216 2 2

За моите мечтани,
твои неизречени слова...
За всички незараснали рани,
делата, които не успях да простя...
За голата истина,
облечена от мене в одежди...
За съдбата написана
от твойта ръка без надежда...
За всеки трепет,
блеснал в очите ми жалко...
И онзи непосилен хребет
за любовта ти много малка...
За всички тези заблуди
и още много разбити мечти,

душата ми днес се събуди
и сама се мъчи да си прости.

 

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??