15.05.2015 г., 7:53

Самопризнание

1K 0 1

Хей, мило мое момиче,

видя ли теб, сякаш виждам нежно кокиче. 


Целувайки те, целувам устните ти меки,

 с теб се чувствам сякаш съм на червените пътеки...

 

Обожавам времето прекарано с теб,

 откакто сме заедно, животът ми е като мед...

 

 Обичам нощите гальовни,

 с теб знам, че сме най-чаровни...

 

Всяка ласка, всеки жест,

оценка ако трябва да ти дам, ще бъде шест!! 

 

Целувките и прегръдките безкрайни,

харесва ми, че са толкова трайни...

 

С теб светът ми е като северното сияние, 

мечтано и любимо, това е самопризнание!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...