Самопризнание

Poetry » Love

1K 0 1

Хей, мило мое момиче,

видя ли теб, сякаш виждам нежно кокиче.

Целувайки те, целувам устните ти меки,

с теб се чувствам сякаш съм на червените пътеки...

Обожавам времето прекарано с теб,

откакто сме заедно, животът ми е като мед...

Обичам нощите гальовни,

с теб знам, че сме най-чаровни...

Всяка ласка, всеки жест,

оценка ако трябва да ти дам, ще бъде шест!!

Целувките и прегръдките безкрайни,

харесва ми, че са толкова трайни...

С теб светът ми е като северното сияние,

мечтано и любимо, това е самопризнание!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0