Самот(н)а
Самотни звуци. Под звездите.
Самотно плават... сред тъги.
Самотник сам сред самотата...
самотни мисли си реди.
Той разбира. Звуците самотни.
Защо звучат самотно. В тишината.
Самотен е. Дори със себе си.
А самотата се примесва със тъга...
Самотност. Висша. Непонятна.
Нали не сме сами сред нищото.
Но тягата е по-голяма. Опъва.
И ние се опъваме... безмислено.
Самотно плават... сред тъги.
Самотник сам сред самотата...
самотни мисли си реди.
Той разбира. Звуците самотни.
Защо звучат самотно. В тишината.
Самотен е. Дори със себе си.
А самотата се примесва със тъга...
Самотност. Висша. Непонятна.
Нали не сме сами сред нищото.
Но тягата е по-голяма. Опъва.
И ние се опъваме... безмислено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
