Jull (Джули)
82 109
4.01.2008 г., 11:46 ч.

Самот(н)а 

  Поезия » Философска
644 0 4
Самотни звуци. Под звездите.
Самотно плават... сред тъги.
Самотник сам сред самотата...
самотни мисли си реди.

Той разбира. Звуците самотни.
Защо звучат самотно. В тишината.
Самотен е. Дори със себе си.
А самотата се примесва със тъга...

Самотност. Висша. Непонятна.
Нали не сме сами сред нищото.
Но тягата е по-голяма. Опъва.
И ние се опъваме... безмислено.

© Джули Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...
    Самотността винаги ми е била непонятна.Тя дори се различава от самотата...И много повече тежи...във хаоса на чувстващия...и в крещящите му мисли...
  • Много ми хареса!!!Като песен е..Поздравления!!!
  • много тъжно и самотно...
    просто подай ръка...с обич, Джули.
  • Права си и потъваме в самотата и и се опъваме, понякога я искаме.
    Хубав стих!
Предложения
: ??:??