4 янв. 2008 г., 11:46

Самот(н)а

Поэзия » Философская

851 0 4

Самотни звуци. Под звездите.
Самотно плават... сред тъги.
Самотник сам сред самотата...
самотни мисли си реди.

Той разбира. Звуците самотни.
Защо звучат самотно. В тишината.
Самотен е. Дори със себе си.
А самотата се примесва със тъга...

Самотност. Висша. Непонятна.
Нали не сме сами сред нищото.
Но тягата е по-голяма. Опъва.
И ние се опъваме... безмислено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ralina13 (Ралица Стоева)

...
Самотността винаги ми е била непонятна.Тя дори се различава от самотата...И много повече тежи...във хаоса на чувстващия...и в крещящите му мисли...

2008-01-09T23:42:19+02:00
rosen_dream (Росен Яворов)

Много ми хареса!!!Като песен е..Поздравления!!!

2008-01-06T13:47:18+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много тъжно и самотно...
просто подай ръка...с обич, Джули.

2008-01-04T13:07:56+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Права си и потъваме в самотата и и се опъваме, понякога я искаме.
Хубав стих!

2008-01-04T12:28:14+02:00