Във въздуха нашепва Самота...
Загнездва се навсякъде у мене.
Във ъглите придремва тя.
Във костите ми даже стене.
Изплита дивната везба
с горчиви спомени и мъка.
Понякога ме гали със ръка,
а друг път я обхваща скука.
Спотайва се дори в съня,
опитва се да ме прегърне,
напира в морната глава,
в ума ми блъска се и гъне... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация