Във въздуха нашепва Самота...
Загнездва се навсякъде у мене.
Във ъглите придремва тя.
Във костите ми даже стене.
Изплита дивната везба
с горчиви спомени и мъка.
Понякога ме гали със ръка,
а друг път я обхваща скука.
Спотайва се дори в съня,
опитва се да ме прегърне,
напира в морната глава,
в ума ми блъска се и гъне...
Нахално, нагло се върти.
Понякога скимти самотно.
Полягай, Самота, заспи!
А утре... тръгвай неохотно!
© Криси All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
