28.02.2008 г., 20:49 ч.

Самота 

  Поезия
683 0 2

Самота


припев:
Не не мога да живея
аз повече така -
живот - пълен
с болка и тъга.


 
След спомена остава
само пустота,
а душата задушена от безбрежна самота.

 

Усмивката е мъртва!
Сърцето пак кърви!
Нима без любовта умират
дори и най-безценните мечти?

 

припев:
Не не мога да живея
аз повече така -
живот - пълен
с болка и тъга.(2)

 

Звездите по небето
вече не блестят в нощта.
Слънце не огрява там, където
скита моята душа!

 

Сега живея в самота,
но знам - ще дойде и мигът,
в който ще открия любовта
и ще стана най-щастливата в света!

 

 

Това е песен, написана от мен, не бях сигурна дали е за тази категория, не ме винете (angel) дано се хареса и бъдещото и изпяване ще е в стил рап.

© Бобчо Лом Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дори и само като текст е много хубаво стихотворение. На мен ми харесва.
  • Харесва ми защото е написана от сърцето ти!
Предложения
: ??:??