28 feb 2008, 20:49

Самота

  Poesía
994 0 2

Самота


припев:
Не не мога да живея
аз повече така -
живот - пълен
с болка и тъга.


 
След спомена остава
само пустота,
а душата задушена от безбрежна самота.

 

Усмивката е мъртва!
Сърцето пак кърви!
Нима без любовта умират
дори и най-безценните мечти?

 

припев:
Не не мога да живея
аз повече така -
живот - пълен
с болка и тъга.(2)

 

Звездите по небето
вече не блестят в нощта.
Слънце не огрява там, където
скита моята душа!

 

Сега живея в самота,
но знам - ще дойде и мигът,
в който ще открия любовта
и ще стана най-щастливата в света!

 

 

Това е песен, написана от мен, не бях сигурна дали е за тази категория, не ме винете (angel) дано се хареса и бъдещото и изпяване ще е в стил рап.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бобчо Лом Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дори и само като текст е много хубаво стихотворение. На мен ми харесва.
  • Харесва ми защото е написана от сърцето ти!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...