Когато изляза... остава там,
цялата покрита с рани от неизпълнени обещания,
на любов чужда грее се на кладата.
И сякаш само спомена за утрето крепи я цялата.
Завърна ли се пак е там,
мълчаливо взирайки се, довършваме незапочналият разказ,
прегърнати отново заспиваме...
Всичко повтаря се... всяко утро...
Всяка вечер шептя горещо молитва:
- Господи, нека се свърши,
нека утре една от нас да бъде мъртва!