Когато изляза... остава там,
цялата покрита с рани от неизпълнени обещания,
на любов чужда грее се на кладата.
И сякаш само спомена за утрето крепи я цялата.
Завърна ли се пак е там,
мълчаливо взирайки се, довършваме незапочналият разказ,
прегърнати отново заспиваме...
Всичко повтаря се... всяко утро...
Всяка вечер шептя горещо молитва:
- Господи, нека се свърши,
нека утре една от нас да бъде мъртва!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up