Самота
На самотата непрогледната тъма
с воал от безнадеждност ме обгръща.
В незнаен ужас мрак и пустота
като бездънна пропаст ме поглъщат.
Смразяващият зов на вечността
в гробовен хлад сърцето ми сковава.
Тръбите на съдбата чрез смъртта
към мрачния покой ме призовават.
Лъжа безумна - туй е любовта.
Илюзия, мираж посред пустиня.
Мечти, надежди, трепетни слова,
а после - пустота и безнадеждност.
Примамва ни със блясък несравним.
Омайва ни със блянове чудесни,
а после ни захвърля в пропастта,
осъдени на мъки безпределни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Берчев Всички права запазени
