Sep 26, 2008, 10:54 AM

Самота 

  Poetry » Love
761 0 4
 

На самотата непрогледната тъма

с воал от безнадеждност ме обгръща.

В незнаен ужас мрак и пустота

като бездънна пропаст ме поглъщат.

 

Смразяващият зов на вечността

в гробовен хлад сърцето ми сковава.

Тръбите на съдбата чрез смъртта

към мрачния покой ме призовават.

 

Лъжа безумна - туй е любовта.

Илюзия, мираж посред пустиня.

Мечти, надежди, трепетни слова,

а после - пустота и безнадеждност.

 

Примамва ни със блясък несравним.

Омайва ни със блянове чудесни,

а после ни захвърля в пропастта,

осъдени на мъки безпределни.

© Никола Берчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • навярно вече знаеш...
    любовта е къс миг на щастие и цяла вечност на страдание..
    но защо ли все така ни радва и към нея неистово се стремим..
    сърдечен поздрав, Никола..за хубавия стих..
  • Почувстван стих!Поздравления и прегръдка за теб!
  • Любовта е сложно нещо!
    Стихотворението ми хареса много!!!
  • хареса ми... До верни изводи си стигнал!
Random works
: ??:??