Самота
Такава е моята съдба,
да съм тъжна и сама,
душата да е вечен мрак и празнота.
Любовта е само красива легенда
за жена като мен,
никога обичана и грубо обиждана.
Очите ми, за любов горящи,
жадуват други две,
но няма ги, накрай света някъде са те...
Може би така ми е отредено,
сърцето да е ранено,
в очите да блести тъга,
на челото пише самота...
да съм тъжна и сама,
душата да е вечен мрак и празнота.
Любовта е само красива легенда
за жена като мен,
никога обичана и грубо обиждана.
Очите ми, за любов горящи,
жадуват други две,
но няма ги, накрай света някъде са те...
Може би така ми е отредено,
сърцето да е ранено,
в очите да блести тъга,
на челото пише самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита РаНгелОва Всички права запазени
