Hadjidimitrov (Александър Хаджидимитров)
14 4
2.01.2010 г., 12:58 ч.

Самота 

  Поезия » Философска
1204 0 5

Когато потъмнява небосводът
и натежават твоите клепачи,
нима отново ще заспиш самотна,
след ден, изпълнен с нерви и задачи?
 
Нима във графика ти ежедневен
не ще намери място любовта?
За нея вечно не остава време,
за теб е важно "Да спасиш света".
 
Събуждаш се и вече уморена
отваряш бавно своите очи.
Денят започва с новите проблеми,
които се очаква да решиш...
 
Колеги и клиенти в надпревара
затрупват те със своите задачи.
Усмихната на всеки отговаряш,
а тайно ти се иска да заплачеш.
 
Денят пр иключва, скърца асансьора,
подкарваш нервно своята кола,
говорила си днес с десетки хора,
а ето, че отново си сама...
 
Притопляш пицата, на път за вкъщи
я купи от кварталния "Фаст фуд"...
От телевизора се някой мръщи,
застрелял трима някакъв си луд...
 
Отново лягаш, на забързан кадър
пред теб минава днешният ти ден,
медал не чакаш, ни венец от лавър,
за теб е важно - днес реши проблем!
 
Заспиваш, а в съня ти те очакват
проблемите, задачите любими,
дори насън отново ги решаваш,
не се смущаваш, тъй е от години.
 
И ето, че отново се повтаря
така описаният кръговрат.
От тебе той не чака изневяра,
защото "го обичаш на инат".
 
Така минават дни, след тях години,
различни случки, но с един сюжет,
забравяш за приятели, роднини,
за да решиш проблемите безчет.
 
Доволна си, но сякаш без причина
възниква смут във твоите гърди - 
дали светът без тебе ще загине,
Земята ли ще спре да се върти.
 
"Навярно не" си казваш, но защо ли
не можеш да поспреш дори за ден,
зависима от вечния си допинг,
от стреса, който ти е отреден.
 
Поспри за миг! Огледай се! Сама си!
Така ли ще я караш цял живот!?
Когато вечер лягаш у дома си,
човек ли си или един робот?
 
Огледай се, зад ъгъла навярно,
с усмивка те очаква любовта,
да те спаси от битие коварно,
от сивота самотна до смъртта.
 
От теб зависи, скъпа, ти решаваш,
побързай само, времето лети!
Дали до гроб така ще продължаваш,
или ще следваш своите мечти?!
 
А те са живи в теб, макар и спящи,
почувствай ги и разпери криле.
Литни над милионите цъфтящи
поля, обляни в чудни цветове.
 
Литни към слънцето и към звездите
да лумне във душата ти пожар.
Не се плаши, крилете на мечтите
те пазят от съдбата на Икар!
 
Не се плаши! Направо и нагоре.
Литни към нови, чудни светове,
помни, от неизбродните простори
дели те само твоето небе...
 
Мечти и нови светове безкрайни,
или умора, сивота и стрес.
На кой от двата пътя ще застанеш?
Решавай, скъпа, днес, решавай днес!

 

© Александър Хаджидимитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??