Jan 2, 2010, 12:58 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
1380 0 5
Когато потъмнява небосводът
и натежават твоите клепачи,
нима отново ще заспиш самотна,
след ден, изпълнен с нерви и задачи?
Нима във графика ти ежедневен
не ще намери място любовта?
За нея вечно не остава време,
за теб е важно "Да спасиш света".
Събуждаш се и вече уморена
отваряш бавно своите очи.
Денят започва с новите проблеми,
които се очаква да решиш... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Хаджидимитров All rights reserved.

Random works
: ??:??