Самота
Нещо в мен умря, когато ти си тръгна!
Проклинам онзи ден от вечността, в който зърнах те.
Проклинам онзи ден, в който повярвах ти!
Ти си тръгна със лъжи, остави ме сама.
Сега съм тук и плача, душата ми е празна...
не чувствам аз веч любовта, тя избяга,
остави ме сама...
Нещо в мен умря, надеждата? Нима е тя?!
Сляпо вярвах аз във нея, а къде е тя?!
Изостави ме сама! Да, тя, надеждата,
сега съм сама на кръстопът и ридая...
Самичка аз останах на този път, без надежда!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Иванова Всички права запазени
