Самота

Poetry

525 0 1

Нещо в мен умря, когато ти си тръгна!

Проклинам онзи ден от вечността, в който зърнах те.

Проклинам онзи ден, в който повярвах ти!

Ти си тръгна със лъжи, остави ме сама.

Сега съм тук и плача, душата ми е празна...

не чувствам аз веч любовта, тя избяга,

остави ме сама...

Нещо в мен умря, надеждата? Нима е тя?!

Сляпо вярвах аз във нея, а къде е тя?!

Изостави ме сама! Да, тя, надеждата,

сега съм сама на кръстопът и ридая...

Самичка аз останах на този път, без надежда!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

едимах

Нали ни кара да си пописваме...А доколкото до надеждата - тя умира последна !

2013-06-08T12:47:59+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0