Нещо в мен умря, когато ти си тръгна!

Проклинам онзи ден от вечността, в който зърнах те.

Проклинам онзи ден, в който повярвах ти!

Ти си тръгна със лъжи, остави ме сама.

Сега съм тук и плача, душата ми е празна...

не чувствам аз веч любовта, тя избяга,

остави ме сама...

Нещо в мен умря, надеждата? Нима е тя?!

Сляпо вярвах аз във нея, а къде е тя?!

Изостави ме сама! Да, тя, надеждата,

сега съм сама на кръстопът и ридая...

                             Самичка аз останах на този път, без надежда!...