Самота
Ти не искаш със мен да делиш
всеки ден и коравия залък
и когато нощта споделиш
за въздишки изгарящи само...
ти е хубаво... няма вина,
утре в други ръце ще разцъфнеш,
ще си смисъл за час или два,
в тебе мъжкия плам ще възкръсва...
Ще те пият със устни и дъх,
без измамната вричаща обич.
Няма рани... и в мислите кръв,
само фибри в безкрая се ронят...
Но когато си тръгне в зори
от постелите страстният вятър...
ще завиваш тъга, ще боли
от една самота, с тебе слята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
