ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
22.06.2013 г., 20:05 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
735 0 7

Ти не искаш със мен да делиш
всеки ден и коравия залък
и когато нощта споделиш
за въздишки изгарящи само...

ти е хубаво... няма вина,
утре в други ръце ще разцъфнеш,
ще си смисъл за час или два,
в тебе мъжкия плам ще възкръсва...

Ще те пият със устни и дъх,
без измамната вричаща обич.
Няма рани... и в мислите кръв,
само фибри в безкрая се ронят...

Но когато си тръгне в зори
от постелите страстният вятър...
ще завиваш тъга, ще боли
от една самота, с тебе слята.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??