Самота
Как да спра таз болка на сърцето?
Как да забравя болката от острието?
Душата ми за теб изгаря,
не мога да те аз забравя.
Не мога да забравя устните ти с вкус на вино,
което никак не бе по себе си горчиво.
Вино, водещо ме до пълно опиянение
и преди всяка среща с теб вълнение.
Ти беше мойта сила и опора,
заради теб имах сили да се боря.
Имах сили със усмивка да живея,
а сега бавно във пещта си тлея.
Сега сърцето ми пълно е с тъга,
дали ще си тръгне любовта и кога?
Ти реши каква да е моята съдба,
ти ме обречи на вечна самота
© Никола Йорданов Всички права запазени