Mar 11, 2012, 2:07 PM

Самота

  Poetry
832 0 1

Самота

 

 

Как да спра таз болка на сърцето?

Как да забравя болката от острието?

Душата ми за теб изгаря,

не мога да те аз забравя.

 

Не мога да забравя устните ти с вкус на вино,

което никак не бе по себе си горчиво.

Вино, водещо ме до пълно опиянение

и преди всяка среща с теб вълнение.

 

Ти беше мойта сила и опора,

заради теб имах сили да се боря.

Имах сили със усмивка да живея,

а сега бавно във пещта си тлея.

 

Сега сърцето ми пълно е с тъга,

дали ще си тръгне любовта и кога?

Ти реши каква да е моята съдба,

ти ме обречи на вечна самота

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е моето второ произведение.От тук започнах с такива чувства и съм наясно,че това ми творчество съвсем не е кой знае какво,но съм сигурен,че с течение на времето ще се усъвършенствам.Напишете,моля какво мислите все пак като едно от началните ми творения!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...