11 mar 2012, 14:07

Самота

  Poesía
830 0 1

Самота

 

 

Как да спра таз болка на сърцето?

Как да забравя болката от острието?

Душата ми за теб изгаря,

не мога да те аз забравя.

 

Не мога да забравя устните ти с вкус на вино,

което никак не бе по себе си горчиво.

Вино, водещо ме до пълно опиянение

и преди всяка среща с теб вълнение.

 

Ти беше мойта сила и опора,

заради теб имах сили да се боря.

Имах сили със усмивка да живея,

а сега бавно във пещта си тлея.

 

Сега сърцето ми пълно е с тъга,

дали ще си тръгне любовта и кога?

Ти реши каква да е моята съдба,

ти ме обречи на вечна самота

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е моето второ произведение.От тук започнах с такива чувства и съм наясно,че това ми творчество съвсем не е кой знае какво,но съм сигурен,че с течение на времето ще се усъвършенствам.Напишете,моля какво мислите все пак като едно от началните ми творения!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...