11 mar 2012, 14:07

Самота 

  Poesía
589 0 1

Самота

 

 

Как да спра таз болка на сърцето?

Как да забравя болката от острието?

Душата ми за теб изгаря,

не мога да те аз забравя.

 

Не мога да забравя устните ти с вкус на вино,

което никак не бе по себе си горчиво.

Вино, водещо ме до пълно опиянение

и преди всяка среща с теб вълнение.

 

Ти беше мойта сила и опора,

заради теб имах сили да се боря.

Имах сили със усмивка да живея,

а сега бавно във пещта си тлея.

 

Сега сърцето ми пълно е с тъга,

дали ще си тръгне любовта и кога?

Ти реши каква да е моята съдба,

ти ме обречи на вечна самота

 

 

© Никола Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е моето второ произведение.От тук започнах с такива чувства и съм наясно,че това ми творчество съвсем не е кой знае какво,но съм сигурен,че с течение на времето ще се усъвършенствам.Напишете,моля какво мислите все пак като едно от началните ми творения!!!
Propuestas
: ??:??