sanibani (Анка Александрова)
39 9
12.01.2010 г., 14:15 ч.

Самота 

  Поезия » Пейзажна
636 0 2

Самотна е чайката в простора,

политнала над морските вълни,

и чувствам как във мен се взира,

защо ли и двете сме сами.


И морският бряг е самотен,

обгърнат от сиви мъгли,

вълните със трясък се гонят

по пътя безкраен

на сините морски дълбини.


И кораб самотен по тях се люлее,

запътен незнайно къде,

бели платна в мъглата разперил,

с надежда

за вятър попътен и ясно небе.


© Анка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??