Самота

12 ene 2010, 14:15

Poesía » Del paisaje

635 0 2

Самотна е чайката в простора,

политнала над морските вълни,

и чувствам как във мен се взира,

защо ли и двете сме сами.

И морският бряг е самотен,

обгърнат от сиви мъгли,

вълните със трясък се гонят

по пътя безкраен

на сините морски дълбини.

И кораб самотен по тях се люлее,

запътен незнайно къде,

бели платна в мъглата разперил,

с надежда

за вятър попътен и ясно небе.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sanibani (Анка Александрова)

2010-01-12T17:23:50+02:00

Може ли малко по конкретно, какво имаш предвит под по-прецизна?
Sorbus (Пенко Пенков)

2010-01-12T15:25:20+02:00

Звучи ми малко невероятно... Бъди малко по-прецизна.