Самота
870
0
2
Самотна е чайката в простора,
политнала над морските вълни,
и чувствам как във мен се взира,
защо ли и двете сме сами.
И морският бряг е самотен,
обгърнат от сиви мъгли,
вълните със трясък се гонят
по пътя безкраен
на сините морски дълбини.
И кораб самотен по тях се люлее,
запътен незнайно къде,
бели платна в мъглата разперил,
с надежда
за вятър попътен и ясно небе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анка Александрова Todos los derechos reservados
