Самота

shemeta
7 8

13.01.2011 г., 12:32 ч.

Поезия

636 0 3

Съня ми от покой лишаваш,

дълбаеш в мен и обвиняваш,

като цигарен дим дъха задавяш,

дори за миг не ме оставяш.

Като картината, притисната от рамка,

около мен си ти, зловеща сянка.

Тръгвам, а ти след мен вървиш,

сменям посоки, но отново ме следиш.

Бягам, искам да се скрия,

а се загубвам в твойта орисия.

Паяжините оплитат моя ум,

a тишината трансформира се във шум.

Превръщаш ме в безкрило птиче,

в нощта изгубено мъниче...

Светулките прогонваш от гората

и тихо ослепявам в тъмнината.

Но като кораб, пуснал котва здрава,

той рано или късно трябва да отплава.

Секунда искам само свобода,

пусни ме, моля те, любима самота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.