13.01.2011 г., 12:32

Самота

857 0 3

Съня ми от покой лишаваш,

дълбаеш в мен и обвиняваш,

като цигарен дим дъха задавяш,

дори за миг не ме оставяш.

 

Като картината, притисната от рамка,

около мен си ти, зловеща сянка.

Тръгвам, а ти след мен вървиш,

сменям посоки, но отново ме следиш.

 

Бягам, искам да се скрия,

а се загубвам в твойта орисия.

Паяжините оплитат моя ум,

a тишината трансформира се във шум.

 

Превръщаш ме в безкрило птиче,

в нощта изгубено мъниче...

Светулките прогонваш от гората

и тихо ослепявам в тъмнината.

 

Но като кораб, пуснал котва здрава,

той рано или късно трябва да отплава.

Секунда искам само свобода,

пусни ме, моля те, любима самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...