Самота

shemeta
7 8

13 ene 2011, 12:32

Poesía

544 0 3

Съня ми от покой лишаваш,

дълбаеш в мен и обвиняваш,

като цигарен дим дъха задавяш,

дори за миг не ме оставяш.

Като картината, притисната от рамка,

около мен си ти, зловеща сянка.

Тръгвам, а ти след мен вървиш,

сменям посоки, но отново ме следиш.

Бягам, искам да се скрия,

а се загубвам в твойта орисия.

Паяжините оплитат моя ум,

a тишината трансформира се във шум.

Превръщаш ме в безкрило птиче,

в нощта изгубено мъниче...

Светулките прогонваш от гората

и тихо ослепявам в тъмнината.

Но като кораб, пуснал котва здрава,

той рано или късно трябва да отплава.

Секунда искам само свобода,

пусни ме, моля те, любима самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.