Самота
Съня ми от покой лишаваш,
дълбаеш в мен и обвиняваш,
като цигарен дим дъха задавяш,
дори за миг не ме оставяш.
Като картината, притисната от рамка,
около мен си ти, зловеща сянка.
Тръгвам, а ти след мен вървиш,
сменям посоки, но отново ме следиш.
Бягам, искам да се скрия,
а се загубвам в твойта орисия.
Паяжините оплитат моя ум,
a тишината трансформира се във шум.
Превръщаш ме в безкрило птиче,
в нощта изгубено мъниче...
Светулките прогонваш от гората
и тихо ослепявам в тъмнината.
Но като кораб, пуснал котва здрава,
той рано или късно трябва да отплава.
Секунда искам само свобода,
пусни ме, моля те, любима самота.
