Самота
Отново си тръгваш, а може би аз,
прегръдка, целувка и бързо в захлас,
гари, влакове, се спускат пред нас.
Мрачна завеса, порои от сълзи,
всичко е тъмно, отиде си ти.
Въздишка поредна от мен отлетя,
с полъх на мъка над гори и поля.
Дори не я търся, а отново е тя,
прегръща ме силно, но аз пак крещя.
Облива ме с ласки, с безкрайна тъга,
любяща, красива, но зла...
Самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
