Отново си тръгваш, а може би аз,
прегръдка, целувка и бързо в захлас,
гари, влакове, се спускат пред нас.
Мрачна завеса, порои от сълзи,
всичко е тъмно, отиде си ти.
Въздишка поредна от мен отлетя,
с полъх на мъка над гори и поля.
Дори не я търся, а отново е тя,
прегръща ме силно, но аз пак крещя.
Облива ме с ласки, с безкрайна тъга,
любяща, красива, но зла...
Самота.
© Ели All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
