May 2, 2007, 9:48 AM

Самота 

  Poetry
631 0 1

Отново си тръгваш, а може би аз,

прегръдка, целувка и бързо в захлас,

гари, влакове, се спускат пред нас.

 Мрачна завеса, порои от сълзи,

всичко е тъмно, отиде си ти.

Въздишка поредна от мен отлетя,

с полъх на мъка над гори и поля.

 Дори не я търся, а отново е тя,

прегръща ме силно, но аз пак крещя.

Облива ме с ласки, с безкрайна тъга,

любяща, красива, но зла...

Самота.

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??