2 may 2007, 9:48

Самота 

  Poesía
630 0 1

Отново си тръгваш, а може би аз,

прегръдка, целувка и бързо в захлас,

гари, влакове, се спускат пред нас.

 Мрачна завеса, порои от сълзи,

всичко е тъмно, отиде си ти.

Въздишка поредна от мен отлетя,

с полъх на мъка над гори и поля.

 Дори не я търся, а отново е тя,

прегръща ме силно, но аз пак крещя.

Облива ме с ласки, с безкрайна тъга,

любяща, красива, но зла...

Самота.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??