Отново си тръгваш, а може би аз,
прегръдка, целувка и бързо в захлас,
гари, влакове, се спускат пред нас.
Мрачна завеса, порои от сълзи,
всичко е тъмно, отиде си ти.
Въздишка поредна от мен отлетя,
с полъх на мъка над гори и поля.
Дори не я търся, а отново е тя,
прегръща ме силно, но аз пак крещя.
Облива ме с ласки, с безкрайна тъга,
любяща, красива, но зла...
Самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
