Самота...
В тишината на нощния мрак,
сред притихнали звездни простори,
в самотата си - пак съм сама...
Гасне бавно в сърцето ми огън...
Няма вече за мене лъчи!
Глуха станах за ласкави думи,
сляпа станах за чужди очи,
недостъпен за никой света ми.
Горестта, този демон стаен,
ме владее с черна прокоба.
Хваща, хищно, душата ми в плен,
впива зъби и нокти със злоба!
А сълзите... безбрежно море,
са горещи и с кръв напоени.
Парят, после превръщат се в лед,
вледеняват сърцето сломено.
Може би ще болиш и след мен,
и на гибел с това те обричам,
но чуй моя шепот, сърце,
заповядвам ти да не обичаш!
Евелина Панева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Панева Всички права запазени
