Самота

Поезия

487 0 4

Уж сме двама, а мълчим.

Самотата в душите ни убива.

Ти не си за мен, нито аз за теб.

По-добре сами да продължим.

Броим звездите с въздишки,

скъсаните нишки между

нас лепим, но мъглата си остава.

Не става! Това не е любов!

Гнилото превзема цялото -

умира тялото. Да не се виним!

Пътят се разделя на пътечки-

криволичат и не правят дом!

Щом дотук се стигна,

слагам край. Няма обич в

самотата, красотата в миг умря!

Сбогом!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

nikjelev (Ник Желев)

ТРЯБВАЛО Е да изживееш това.
След всеки край, има ново начало!Следих ти мисълта, не стиха.

2015-03-12T18:37:06+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Тъжно с предусещането на края, а болката от раздялата с една истинска любов винаги е болезнена.
Желая ти по-ведро бъдеще!
Спокойна вечер!

2015-03-11T01:02:36+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2015-03-10T22:25:38+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Мигът е планкеон от Вечност.
А Вечността отлита като миг.
И влюбените стават по-самотни,
когато страстно слеят се в един.
Така започва всякоя раздяла -
като синтез на двете начала.
Извива тялото си на спирала
триадата на Хегел сред мъгла."

Любовта е най-перверзната форма на самота /blackjack12/.

Добро, като замисъл, стихотворение, Василке!

Поздрав!

2015-03-10T22:21:09+02:00