Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Mar 10, 2015, 9:28 PM

Самота

  Poetry
491 0 4

Уж сме двама, а мълчим.

Самотата в душите ни убива.

Ти не си за мен, нито аз за теб.

По-добре сами да продължим.

 

Броим звездите с  въздишки,

скъсаните нишки между

 нас лепим, но мъглата си остава.

Не става! Това не е любов!

 

Гнилото превзема цялото - 

умира тялото. Да не се виним!

Пътят се разделя на пътечки-

криволичат и не правят дом!

 

Щом дотук се стигна,

слагам край. Няма обич в

самотата, красотата в миг умря!

Сбогом!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • nikjelev (Ник Желев)
    nikjelev (Ник Желев)
    ТРЯБВАЛО Е да изживееш това.
    След всеки край, има ново начало!Следих ти мисълта, не стиха.
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Тъжно с предусещането на края, а болката от раздялата с една истинска любов винаги е болезнена.
    Желая ти по-ведро бъдеще!
    Спокойна вечер!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    !!!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Мигът е планкеон от Вечност.
    А Вечността отлита като миг.
    И влюбените стават по-самотни,
    когато страстно слеят се в един.
    Така започва всякоя раздяла -
    като синтез на двете начала.
    Извива тялото си на спирала
    триадата на Хегел сред мъгла."

    Любовта е най-перверзната форма на самота /blackjack12/.

    Добро, като замисъл, стихотворение, Василке!

    Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0