8.11.2014 г., 0:37 ч.
Самота...
Сърцето се сви,
самотно е пак...
Светът спи,
отново потънал е в мрак.
Мислите блъскат се
Сълзите текът,
кога ще олекне
и боговете мълчат...
Отново е празно,
и няма утеха
студено и пусто
без нито една топла дреха.
Сълзите не спират,
минутите препускат,
надеждите си умират,
и светлината не пускат.
Няма ли край?
Много ли се иска?
Любов? Прегръдка? Земен рай?
Какво пак душата притиска?
Края се знае,
отърване няма...
Някой ще ридае,
друг ще сияе!
Сърцето е свито,
мисли го стряскат.
Ридаеш прикрито,
а другите пляскат...
© Ева Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубав стих, но много тъжен! От все сърце желая сълзите скоро да спрат, а сърцето да се напълни с топлина и обич!
-
Познавам това чувство, което си описала, Ева!
Но ти желая да имаш поводи да напишеш и много
слънчеви и позитивни стихове!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много лек стих.Поздравявам те и ти желая лек ден!