Самота...
Сърцето се сви,
самотно е пак...
Светът спи,
отново потънал е в мрак.
Мислите блъскат се
Сълзите текът,
кога ще олекне
и боговете мълчат...
Отново е празно,
и няма утеха
студено и пусто
без нито една топла дреха.
Сълзите не спират,
минутите препускат,
надеждите си умират,
и светлината не пускат.
Няма ли край?
Много ли се иска?
Любов? Прегръдка? Земен рай?
Какво пак душата притиска?
Края се знае,
отърване няма...
Някой ще ридае,
друг ще сияе!
Сърцето е свито,
мисли го стряскат.
Ридаеш прикрито,
а другите пляскат...
© Ева Георгиева All rights reserved.
