23.02.2006 г., 16:18 ч.

Самота 

  Поезия
1005 0 7

Самотата ме убива

и нещо в мен умира.

На посоки плувам

в търсене на бряг

самата се скитам.

Душата ми се моли!

Във вълна огромна

нека се превърна

и в скала вековна

нека се разбия.

Болката едва ли

ще е по-голяма.

В море от самота

се давя....

и всеки ден

по мъничко умирам.

 

© Рамона Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??