Feb 23, 2006, 4:18 PM

Самота 

  Poetry
1081 0 7

Самотата ме убива

и нещо в мен умира.

На посоки плувам

в търсене на бряг

самата се скитам.

Душата ми се моли!

Във вълна огромна

нека се превърна

и в скала вековна

нека се разбия.

Болката едва ли

ще е по-голяма.

В море от самота

се давя....

и всеки ден

по мъничко умирам.

 

© Рамона All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??