Самота

29.10.2023 г., 7:46 ч.

Поезия

184 5 3

САМОТА

... тишина, самота – във която

ти си бръмбар, туширан по гръб.

Свърши твоето мъничко лято

в повсеместната мирова скръб.

Драсна нещо с крачета по свода –

нито сбогом, и нито здравей.

И стихът – твоя втора природа,

беше пламък в кандилце с елей.

Пи горчилката своя в потира

пред Лукавия в Божия храм –

бе слугата, изхвърлил от клира

нечестивците в кошчето spam.

Сам – във своята дупка къртича,

ринеш камък и пръст като роб.

Нито има кого да обичаш,

ни кого да намразиш до гроб.

И – потънал в мълчания-злато,

си щастлив под небесния свод...

С тишината във теб, със която

почва твоят най-смислен живот.

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.