12.09.2004 г., 14:51

Самота

1.4K 0 0
Самота


Самота, какво си ти?
Нима идваш във нощта,
събуждайки ме нежно сутринта,
напявайки ми преспивната песен на дъжда!?

Спомен прекрасен, къде си ти?
Нима си скрит в нечия душа,
а аз държа ключа в ръка,
стоейки тихо пред твоя праг сега!?

Сълза, защо си ти?
Не попари ле достатъчно страни!?
Не потуши ли достатъчно молби,
а сега искаш и мин да ме боли!?

Любов, каква си ти?
Нима се криеш в тъмните ъгли,
стаила дъх от силните вълни,
трепереща от спомена за нечии тъмни очи!?

Самота- спътница след любовта,
самота- сестра на сянката,
самота- приятелка на болката,
самота- враг на радостта.

Виното сладко горчи,
въздишка стара тежи,
а морето тъгува по нечии тъмни очи,
но самотата не вижда и чува, нали?

Самота, коя си ти?
Нима си сянка сива
и пролет красива,
затваряш в клетка любов дива!?

Самота, тъга-
изпълват нечии тъмни очи сега.
Самота прелива се с тъга,
изливайки се с нечия тъмна сълза!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Луканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...