Самота

Самота


Самота, какво си ти?
Нима идваш във нощта,
събуждайки ме нежно сутринта,
напявайки ми преспивната песен на дъжда!?

Спомен прекрасен, къде си ти?
Нима си скрит в нечия душа,
а аз държа ключа в ръка,
стоейки тихо пред твоя праг сега!?

Сълза, защо си ти?
Не попари ле достатъчно страни!?
Не потуши ли достатъчно молби,
а сега искаш и мин да ме боли!?

Любов, каква си ти?
Нима се криеш в тъмните ъгли,
стаила дъх от силните вълни,
трепереща от спомена за нечии тъмни очи!?

Самота- спътница след любовта,
самота- сестра на сянката,
самота- приятелка на болката,
самота- враг на радостта.

Виното сладко горчи,
въздишка стара тежи,
а морето тъгува по нечии тъмни очи,
но самотата не вижда и чува, нали?

Самота, коя си ти?
Нима си сянка сива
и пролет красива,
затваряш в клетка любов дива!?

Самота, тъга-
изпълват нечии тъмни очи сега.
Самота прелива се с тъга,
изливайки се с нечия тъмна сълза!