САМОТА
Ти си тръгваш и нямам сили да те спра.
очите ми безпаметно те гледат
и тайно се надяват да се завърнеш през нощта.
Дали ще имам думи да говоря,
дали душата ми ще издържи,
дали ще мога да живея - сама
дори без твоите лъжи,
Дали ще мога да забравя щастливите ни дни,
очите ти, като небето сини
и раната дълбока в сърцето ми
колко време ще кърви? ...