Самота
САМОТА
Ти си тръгваш и нямам сили да те спра.
очите ми безпаметно те гледат
и тайно се надяват да се завърнеш през нощта.
Дали ще имам думи да говоря,
дали душата ми ще издържи,
дали ще мога да живея - сама
дори без твоите лъжи,
Дали ще мога да забравя щастливите ни дни,
очите ти, като небето сини
и раната дълбока в сърцето ми
колко време ще кърви?
Дали като погледна към небето,
отново силно ще ме заболи,
защото знам, че то ме гледа
не с друго, а с твоите очи?
Сълзите бавно капят и мокрят моето лице.
Дали ще имам сили да ги изтрия
със вече отмалелите от чакане ръце?
Дали ще имам сили да живея
сама без твоята любов?
И сигурно ще страдам и ще съм виновна,
че нямах сили да те спра.
ПОГЛЕДНИ МЕ НЕБЕ С НЕГОВИТЕ ОЧИ ... ТАКА Е ПО- ДОБРЕ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
