САМОТА
                                       
                                      Ти си тръгваш и нямам сили да те спра.
                                      очите ми безпаметно те гледат
                                       и тайно се надяват да се завърнеш през нощта.
                                       
                                        Дали ще имам думи да говоря, 
                                        дали душата ми ще издържи,
                                         дали ще мога да живея - сама
                                         дори без твоите лъжи,
                                         
                                        Дали ще мога да забравя щастливите ни дни,
                                        очите ти, като небето сини
                                        и раната дълбока в сърцето ми
                                        колко време ще кърви?
                                        
                                       Дали като погледна към небето,
                                        отново силно ще ме заболи,
                                         защото знам, че то ме гледа
                                         не с друго, а с твоите очи?
                                         
                                         Сълзите бавно капят и мокрят моето лице.
                                         Дали ще имам сили да ги изтрия
                                          със вече отмалелите от чакане ръце?

                                          Дали ще имам сили да живея
                                           сама без твоята любов?
                                           И сигурно ще страдам и ще съм виновна,
                                           че нямах сили да те спра.
        
                       ПОГЛЕДНИ МЕ НЕБЕ С НЕГОВИТЕ ОЧИ ... ТАКА Е ПО- ДОБРЕ!