15.07.2006 г., 10:58 ч.

Самота 

  Поезия
690 0 11
Внезапно помъдряла самота
под пръстите ми стенеща извира,
когато се завръща есента
и мислите ми своя път намират.

Събличам думите: защо ми е плътта,
когато няма кой да ме прегърне?
Ще чакам, с подранилите ята
най- истинското само да се върне.

Смирявам всеки зов от суета,
заравям обичта си - житно зрънце,
което да сънува пролетта
и да покълне с ласката на слънцето.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??