Jul 15, 2006, 10:58 AM

Самота 

  Poetry
694 0 11
Внезапно помъдряла самота
под пръстите ми стенеща извира,
когато се завръща есента
и мислите ми своя път намират.

Събличам думите: защо ми е плътта,
когато няма кой да ме прегърне?
Ще чакам, с подранилите ята
най- истинското само да се върне.

Смирявам всеки зов от суета,
заравям обичта си - житно зрънце,
което да сънува пролетта
и да покълне с ласката на слънцето.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??