15 июл. 2006 г., 10:58

Самота 

  Поэзия
691 0 11
Внезапно помъдряла самота
под пръстите ми стенеща извира,
когато се завръща есента
и мислите ми своя път намират.

Събличам думите: защо ми е плътта,
когато няма кой да ме прегърне?
Ще чакам, с подранилите ята
най- истинското само да се върне.

Смирявам всеки зов от суета,
заравям обичта си - житно зрънце,
което да сънува пролетта
и да покълне с ласката на слънцето.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??