3.09.2006 г., 10:09

самота

1K 0 4
        • Самотата е кораб в спокойно море
          с безнадеждност стаена в платната.
          Оловно, сиво, враждебно небе
          илюзия, чакаща в мрака.
          Безброй раздели в безкрайните дни!
          Кървящи рани в сърцето.
          Разбити надежди и слепи мечти
          изгарят платната зловещо!
          Самотата е кораб в спокойно море
          с безнадеждност в платната.
          Враждебно сиво, оловно небе
          илюзия, че някой те чака!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилияна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...