Sep 3, 2006, 10:09 AM

самота

  Poetry
1K 0 4
        • Самотата е кораб в спокойно море
          с безнадеждност стаена в платната.
          Оловно, сиво, враждебно небе
          илюзия, чакаща в мрака.
          Безброй раздели в безкрайните дни!
          Кървящи рани в сърцето.
          Разбити надежди и слепи мечти
          изгарят платната зловещо!
          Самотата е кораб в спокойно море
          с безнадеждност в платната.
          Враждебно сиво, оловно небе
          илюзия, че някой те чака!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилияна Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...